Икономическа хипотеза, която разглежда начина, по който хората мислят за бъдещето. Никой не е в състояние да предскаже бъдещето безгрешно, но според теорията за рационалните очаквания с течение на времето неочакваните събития (шокове) се елиминират едни други и като така всички икономически агенти вътре в модела предполагат, че предвижданията в него са валидни, тоест това означава, че предвижданията на агентите за бъдещи стойности на икономически релевантни променливи не могат да бъдат систематично грешни, при положение, че грешките са случайни. Това се дължи на факта, че те оформят своите очаквания на рационална основа, като използват цялата им известна информация и се учат от грешките си. Тази теория противоречи на други теории за начина, по който хората планират бъдещето, като например теорията за адаптиращите се очаквания, според която агентите основават своите предвиждания на отминали тенденции или на теорията на поведенческите икономисти, които смятат, че очакванията са до голяма степен ирационални и резултат от психологически предпочитания. Теорията за рационалните очаквания, за която нейния създател Роберт Лукас бе възнаграден с Нобелова награда за икономика, първоначално бе поета с ентусиазъм от монетаристите, тъй като оборва Кейнсианската политика за контрол на търсенето. Основаващи се на рационалните очаквания, агентите се научават да предвиждат правителствените политики и действат в този смисъл. От друга страна, макроикономиката изисква правителсвата да могат да въвеждат индивидите в заблуждение, което от своя страна прави теорията безполезна. Като резултат теорията е подложена на възражение. Въпреки това рационалните и близки до рационалните очаквания са станали част от преобладаващите съвремени икономически теории.